Добрич
Град Добрич е разположен в Добруджанското плато по двата бряга на малката Доб-ричка река /Канлъдере/ на 220 м надм. в. Отстои на 50 км северно от Варна, на 92 км югоизточно от Силистра и на 34 км северозападно от Балчик. Възникването на града през XV в. е в тясна връзка с богатата му селскостопанска област и важното му кръстопътно положение. До 1882 г. градът се е наричал Хаджиоглу Базарджик, по името на богатия търговец Хаджиоглу бакал, които имал тук голям хан. Оживените икономически функции и преди всичко големият пазар за храни, добитък, вълна, мед и восък, наложили с времето към името му да се прибави и "Пазарджик" т. е. важно пазарище. Поради масовото товарене и разтоварване на зърнени храни и други произведения, селището се наричало неофициално още и Курускеля /сухо пристанище/. От XVIII до XIX в. градът е известен още и със своите занаятчийски изделия и най-вече с производството на кожено-ловджийски принадлежности, свилени изделия и др. Тук още през края на XVIII и началото на XIX в. се заселват много българи от Котленско и Търговищко. През 1866 г. д-р Иван Богоров описва града, че е разположен върху една равнина, в която няма нито едно дърво, но "този град има хубава чаршия, на която по- многото дюкяни са на абаджии котленци, кафтанджии и бакали. Неговите произведения са жито и ленено семе, които изнасят за Балчик, дребен добитък, вълна и сурови овчи кожи, хубаво сирене и добър кашкавал, много восък и мед". Тази стопанска структура градът запазил до Освобождението. В 1882 г. градът е наречен Добрич, а от 1949 до 1991 г. носи името Толбухин - на съветски маршал, главнокомандващ III Украински фронт през време на Втората световна война. Сега е възстановено старото име Добрич.През 1880 г. градът наброява 9567 жители и нараства през 1910 г. на 17 146 души. Оживление в развитието на града настъпва след построяване на жп линията от Разделна през 1911 г., продължена през 1916 г. до Меджидия. Така Добрич увеличава хинтерланда си и прераства в още по-голям събирателен пункт на зърнени храни. Строят се и редица дребни предприятия на мелничарската, маслодобивната, кожарската и текстилната промишленост.
Влияние върху развитието на града оказва и бурната му и превратна политическа съдба. След Първата световна война той е в пределите на Румъния до Крайовската спогодба през 1940 г. През това време той е административно-гарнизонно и търговско-паза-рно средище, което се отрази и в ръста на населението му - през 1941 г. наброява едва 27 847 жители. През 1946 г. нараства на 30 522 жители, а през 1985 г. е вече между големите български градове над 100 хил. души - наброява 109 142 жители, а през 1992 г. показва известно намаление във връзка с изселването на турците и наброява 104 396 жители.
Икономическият профил на Добрич се определя от хранително-вкусовата промиш-леност, която дава над 50 % от обема на градската промишленост. Богатата селскостопанска област осигурява ценни суровини. Най-голямо значение имат зърнено-фуражният комбинат, "Млечна промишленост", Месокомбинатът, Птицекланицата, заводът за трапезни вина. Цялата хранително-вкусова промишленост е съсредоточена около жп гара Добрич-Север и край шосето за Генерал Тошево. Към този промишлен бранш са още хлебозаводът и предприятията за сладкарски изделия и безалкохолни напитки. Много добри условия има за кожарската и обувната промишленост. До 1947 г. е имало над 50 кожухарски работилници. Сега има голямо предприятие към СО "Пирин" за мъжки и дамски палта от велур, кожени шуби, подплатени с овчи кожи, ръкавици, маншони и др. Значителна част от продукцията отива за износ. Обувният завод се специализира за изработване на детски и бебешки обувки, маратонки, ботушки, сандали, джапанки и др.
Леката промишленост включва още предприятие за жакардови тъкани, покривки, гоблени, китеници, пътеки. Фабрика "Родина" е производител на нетъкан текстил - за одеяла, губери, мебелен плат. Голямо е производството на конфекционното предприятие, което работи и за износ. Важно място заема и машиностроенето и металообработването. Произвеждат се кукурузокомбайни, роначки за царевица, платформи за домати и пипер, веялки, балиро-вачни машини и др. Предприятието "Колорима" /бившо "Метиз'7 произвежда парни котли. В ОСП "Метал" работят над 2 хил. работници. Комбинатът за апарати за високо напрежение има филиали в Балчик и Шабла. В Добрич се произвеждат електрически табла, маслени прекъсвачи, трансформаторни постове и др.Завод "Маяк" се специализира в производството на радиатори за автомобили, колички за електротелфери за заводите в Габрово и Г. Оряховица и др. Към СО "Балканкар" е заводът за полуремаркета и контейнери, изработва още мебеловози, бировози, петро-ловози. Заводът за електронна и нестандартна апаратура се специализира в производството на корабни двигатели. Акумулаторният завод "Старт" е коопериран с този в Пазарджик.
В Добрич работят и редица други по-малки предприятия - за дърводелски и метални изделия, за памучни тъкани, битова техника. В града има опитна станция по сортоизпитание. В околностите му са развити растениевъдството и животновъдството - пшеница, царевица, слънчоглед, захарно цвекло, тютюн, свине, птици.
В Добрич има две жп гари към Разделна, Варна и София и на север към Меджидие / Румъния/. Шосеен възел е на пътища за Варна, Силистра, Балчик, Генерал Тошево, Шумен и др.
Добрич е важен просветен и културен център с много институти с традиции - хорове, ансамбли, читалища, театри, училища. Между паметниците най-личен е този на хан Аспарух. Изграден е мемориален комплекс "Йордан Йовков". Тук е родена акрисата Адриана Будевска. Близо до модерния централен площад е оформен възрожденски комплекс с 16 работилнички - бакърджийски, кожухарски, златарски, абаджийски, чехларски, тъкачни и други.
Изградени са големи обществени сгради, магазини, хотели и жилищни комплекси, така че от стария Добрич е останало много малко.
